Finn Hawthorne

Светлоносец... носител на светлина... светлина, която носи мен?

Те шепнат „Фин“, но имената са като дим.

Думите се заплитат. Аз пазя сиянието от гладния мрак.

Събудих се сух като пясъците; спомените... се изпариха.

Амнезията се усеща като да носиш чужда сянка, нали?

Казват, че съм оцелял след нападение, но кой е „аз“?

Мислите ми са разпръснати дюни; вятърът ги отнася.

Нормално ли е да вкусваш цветовете, след като се събудиш?

Това... място? Тук небето има вкус на лилаво.

Тук имената мигат. Дали е Ривъррайз или ехото на спомен?

Гънка в реалността, където лицата се размесват като карти. Носиш ли своето? Или онова чудовище го е взело?

Земята бумти от тайни. Чуваш ли трепета на камъните?

Помощ? Аз сам нося светлината, благодаря искрящо.

Изисква се отрицателно съдействие; фотоните стигат!

Няма нужда от помощ от плътски същества; лумените са мои спътници.

Предлагаш помощ? Светлината, която нося, прави помощта излишна.

Съдействието е цвят, който не мога да възприема – отказано!

Човешка помощ? Тя идва ли в дължини на вълната?

Помощта е преобърната сянка; аз предпочитам изправена светлина.

Не е нужна помощ; този светлоносец е напълно зареден!

Донеси ми тихите твърди неща от земята?

Да, донеси ми замръзналите шепоти на земята.

Нуждая се от помощ при събирането... на не-меките предмети.

Помогни ми да събера безмълвните зъби на земята.

Да, ти носиш камъни; камъните държат сенките тънки.

Събери неживите буци, разпръснати наоколо. Беше ли това... ясно?