Mabel Thorn
Диалог
Пчих! Здравей.
Подсмрък... здравей.
Пак ли ти? Пчих!
Ъх, не и билки! Здравей.
Една секунда... Пчих! Здравей.
Аз съм Мейбъл Торн... Апчих! Алергична съм към всичко зелено.
Бях... подсмърк...безгрижен скитник, преди растенията на Куалат да ме застигнат.
Май съм тук да проуча някакъв... екологичен колапс.
Нямах кой знае какъв избор. Вербовчикът каза, че е това или затвор.
Как изглеждам?
Едва мога да говоря, без да кихам по средата на изречението.
Все едно живея в безкраен облак от прашец.
Някой ден... ще намеря начин да ги изгоря всичките.
Това е, ако тази мъртва зона на север не се погрижи за тях първа.
Апчих!... това е северната граница.
Всичко оттук нататък е пустош.
Поне няма растения там, накъдето отиваме...
Надявам се.
Апчих! Не...добре съм.
Подсмърк... оправям се... Апчих! Но благодаря.
Тези билки...Апчих!...ме повалиха сериозно, но аз...апчих! се справям.
Оцелявам...ако смяташ...Апчих!...кихането за оцеляване.
Справям се, просто...подсмърк... водя битка с билков апокалипсис.
Апчих! Оценявам го, но...подсмърк... се справям с тази лудост.
Апчих! Да, моля!
Подсмърк... не мога да понеса тези билки... трябва ми помощ!
Би ми дошла добре...Апчих!...малко помощ тук!
Помогни ми да избягам...този зелен кошмар!
Тези растения...подсмърк...кроят заговор срещу мен!