Мътнозамърсен от тиня пергамент, който едва се държи цял. Слаб почерк загатва за нещо като оръжие.
Един ред се откроява:
„Първото лежи заровено... остров в самия остров, където костите вече не говорят.“
По-надолу има недовършена бележка за трета част, която избледнява в размазано мастило, сякаш останалото е било откъснато насред мисълта.