Ако някой намери това... Бях югозападно от Въгленото село, когато всичко се обърка.
Мислех, че ще успея да се върна... че ще надбягам нощта.
Но смехът... той ме преследваше. Винаги точно зад мен, без да спира.
Опитах се да остана на открито, но сенките станаха твърде плътни... твърде бързо.
Сега не мога да кажа къде е пътят... или дали изобщо е имало такъв.
Не си губете времето да ме търсите.
Слушайте нощта, когато смехът започне... бягайте в обратната посока.